песните се променят, песните се връщат
а си ги пуснал да си отидат толкова отдавна
линк, пуснат в нечия поща и дългото търсене
на файла със запис, същата жива версия от същата година,
а не може ли просто
да увиеш латерната в амбалажна хартия
и да изпишеш
с калиграфия буквите на адреса отгоре й
същият адрес, където би могъл да намериш
човек, скрит зад два слоя врати и един плосък екран на устройство,
да го подхванеш през китката и да го изведеш навън
да му се вмъкнеш в ушите със същата тая песен
човече, откога не си пял
и защо не си пееш
всяка сутрин в банята, след дефекация и по време на душ,
вървейки към спирката, в автобуса защо не си пееш
защо не си пееш на упражнения, и с обяда защо не си пееш
и защо не изкарваш цигарения дим с акорди
от дробовете си и защо не си лягаш
с песен между ушите вместо с човек
който си пуснал да си отиде отдавна,
и случайно засичаш на произволен тротоар
не са се променили много,
тротоарът, песента и човека,
но срещането им на едно място някак те хваща
червенината на есенните листа изведнъж става натрапчива
взимаш ги в джоба, малки трохи от тъга, скрити за зимата.
песента.
