blue days all of them gone
nothing but blue skies from now on

специално за макс
който не трябва да знае
кой е и накъде отива
за да бъде толкова усмихнат, колкото
аз съм го виждала да бъде

за мен, за да знам
че семейството е състояние на духа
топос в ума
а домът е мястото, в което спиш и акаш.
толкова.

синьо небе
за разпяване сутрин под душа
да пуснеш деня си през дробовете
не като дим, а като тонове
като промушена през усмивка несигурност

нека само сме здрави, моля се.
нека сме всички, не тук,
някъде просто да бъдем
нека бъдем.

а ако може, да бъдем щастливи.

когато е готово,
не мога да се спра, отварям файла пак и пак,
и наблюдавам, гледам го в различни формати
цветно и черно-бяло
когато е готово, въздъхвам и пуша,
отварям вратата само за да надникна,
колко се радвам, когато е готово
камъкът - горе - застопорен
още малко време преди да захвана следващия,
радвам се, когато е готово.

всяка година повтарям процедурата.
когато е почти готова
увеличавам моментите гледане, съзерцавам и обмислям, тук всяка мазка тежи хиляда пъти повече,
наблюдавам и променям бавно, бавно, докато в един момент
не помисля, че е
свършила,
не затворя капака, бавно
само дето преди да захвана следващата,
повдигам и надничам, толкова се радвам, когато е готова
не идеална,
толкова готова, колкото съм аз
тук и сега
мое малко отражение, капсула на времето
радвам се толкова много, когато е готова.