тази година.

Благодаря на всички

на тези, които организираха Новата година,

които подреждат живота ми бавно, без мен

които очакват да стана сутрин и да ги погледна в очите

които очакват от мен да бъда

щастлива успешна хубава

всяка сутрин да бъда

мисля си как без тях надали щях да ставам

сутрин

2011

беше една от по-лошите години напоследък

странно за година, в която си бил по Еразъм,

нормално за година, в която си бил разделен.

2011

благодаря ти, че преминахме през теб живи и здрави, всички, които се обичаме

благодаря ти, че татко се оправя, че мама започва работа

че се върнахме всички и се прегърнахме, макар и за малко

това беше всичко от теб.

2012,

надявам се да придобия

силата да движа живота си, да взимам решенията си, да преследвам целите си,

благородството да обичам, без да завиждам,

и ми се ще

до мен да продължат да бъдат всички тези, които обичам,

масите се обръщат, както биха казали англичаните,

нещата се променят за по-добро.

Останалото е история.

зазоряване

студените тавани, тесните легла,

телата, уморените тела

притиснати едно в друго, коленете болят и изтръпват,

всеки половин час нова поза,

вечерен акт в малките часове на утрото,

пода: бурканите, свещите, чашите,

стотинките, лютеницата, чорапите,

приятелите,

спиш с някого след това с друг след това всички заедно

често първият се събужда, за да завие последния и да си хване сутрешното

метро автобус упражнение вдъхновение акане

музиката на зазоряване, малко преди ставането да се превърне в хайп

музиката на изтрезняващите, на събудилите се рано

на сънените ватмани, на лелките в оранжево, метящи улиците,

на уличните кучета и бакшишите

никога не съм била толкова щастлива

както онази сутрин на онази улица, вървя към института, слънцето, хората малко преди осем,

в лицето на коригиращия има усмивка, скрита някъде в ъгълчетата, сигурно е прозрял

през проскубаната ми и несресана същност

малката трошица от щастие

от вяра в бъдещето

сигурно ми е завидял малко

и аз си завиждам,

къде ли отиде това момиче