страх

внимавай къде стоиш, любов
внимавай
защото където както
съюзи плява думи изречени без мисъл без смисъл, за да запълнят пространството
защото
празнотата му пречи
му ни пречи
му ни плаши
агорафобия
просто внимавай

каква я мислих а каква излезе
Бог би казал, че я случих, но какво знае Бог Бог е прякор
бог е човек, много повече двуног от другите
без това да прави краката му повече просто него по-достижим мачкаем
която своя фрагилност той избива върху мен
от която своя фрагилност аз се страхувам
ако нещата можеха
а те не могат или поне способност не са показали
че ако можеха да се случват, както са ми в главата,
щяха да се случват
в оня Божий смисъл на случването
щяха да са красиви и истински щяха да ме правят щастлива

а щастието в момента е идеал, паста,
щастието в момента е чудо, вафла.

колко много хранителни проблеми започват така, с проблематизирането на храната.

щастието в момента е около мен, обикаля в ексцентрична орбита, чийто перигей
чийто перимарт
ме кара да изпитвам абстиненция.