какво се случва през лятото, не зная
то е като да паднеш с гърба напред, като дъска, в нещо топло и лепкаво, и безкрайно успокояващо. като да почувстваш пипалата, обхващащи твоите крайници, и да не им се противопоставиш.
то е като малък разговор, като две бири с мента и знания за вселената, които никога не би получил в писмен вид.
знанието, неприсъщо на трезвените.
лятото, то е като началата на разкази, всеки ден - различна история, предполагам, че се спъваш в тях или просто ти се завират в сандалите като камъчета, и за да излязат оттам, трябва да повлекат след себе си цяло повествование.
лятото - работилница за писатели,
за поети и за китари,
извива дъсчиците в деки за цигулки,
житата, през които бягам, издират прагчета в краката ми,
за да свири по тях вятърът
акорди.
трябва ли му слух
или по-скоро е нужна тишина,
малко вслушване, съвсем малко, в това, което той не би изрекъл трезв,
защото е поезия, от тази в мига преди разсъмване
от тази, оплетена в прангата на съзнанието,
спъната като коня, пасящ на гробището
като живот след смъртта
като любов по време на холера
само без трагизма на оксиморонните
завършеци
всъщност без завършеци изобщо,
само така мога да се отпусна така назад, без да гледам,
без надежда в ръката, която ще подхване кръста ми,
без очакване за удар, без
да усетя вятъра в косите си без
да се уплаша
и само ще дишам
и всеки дъх ще се обръща в молитва
към онова, от което не очаквам прошка
към онова, от което идва радостта ми
и само ще вдишвам,
вдишвам
вдишвам
No comments:
Post a Comment