when something is broken, and you try to fix it,
trying to repair it, any way you can

поемам си дъх през уикендите. наспивам уморените си очи, подреждам болящите прешлени в строен ред, и мислите си подреждам една подир друга, докато ме отведат далеч, далеч. поемам си дъх, наблюдавам земята как бавно се върти и как бавно се омотава в своята пелена от нощ, бавно, почти безучастно заспиват последните птици, глава под крилото, и съвсем полека уличните кучета излизат от скривалищата и засилват лая си. аз дишам, кълбета от тютюнев дим около мен, ръката ми бавно гали листа, чертеж е, но го усещам рисунка, усещам задача, която да реша красиво днес, без да бързам. задача със сутрешното кафе, задача да мисля в метрото, докато пробивам черните отражения с погледа си, стената от безразличие, по която избирам да не се плъзна. почивам си през уикендите. наспивам се и успявам да видя, които обичам, поработвам малко, докато болката в гърба е все още приятна, после дълъг топъл чай и цигара, подреждам си мислите. подреждам дома, в който живеят, преглъщам си чувствата или ги предъвквам като последното коклаче в купичка супа. дишам. издишам. изпуквам си гръбнака, малко йога, след това пак чертежа. галя го с молив, облизвам го с гумичка, обичам тази, бавната работа на ръка. обичам да виждам, което работя, да докосвам всяка линия. бих рисувала, но не го правя, правя го. рисувам с всяка стъпка, рисувайки, попарвам чаените листенца и си рисувам облаци мисли с парата от чая. рисувам наум срещи, приятели. рисувам те утре, събуден до мен и рисувам топлината, която излъчват телата ни рано сутрин, рисувам юргана над нашите същности, боа-глътнала-слон. и рисувам измислици по гърба ти, разказвам ти приказка, и когато заспиш, ставам тихо и отивам да си погаля листа. галя го бавно с молива, вниквам в чертите и внимателно ги спирам, преди да са станали твърде своеволни. поемам си дъх през уикендите. вдишвам. издишвам. обичам те. или просто обичам.