послушах съвета ти. седя на терасата, небето е пълно с топли облаци, въздухът с полудели за любов насекоми и люляков цвят, до мен черен чай с малко мляко, над мен гълъби, много тихо и много топло, късно в неделя следобед. музиката се изнизва почти незабележимо и отстъпва мястото си на камбани и гълъби, имам чувството, че съм единствения жив човек над този юрган от покриви и люляци, солипсист във вселена, направена от гълъби и любов.
косъмчетата на кръста ми настръхват, стискам чашата с чай. втората чаша. Ако можех, щях да остана вечно тук.
опитвам се да изследвам границите на своята самота. границите на себе си, ако щеш. необходимо е много малко - само да отрежеш каналите, задръстващи сетивата, за да дадеш време на натрупалото се в мозъка ти да бъде сдъвкано и да излезе навън - като творчество. спрях сериалите днес. тиха музика и люляци, чета, мълча и мисля.
ходих до Берлин. беше хубаво. може би най-хубавата част от това беше да си сам във влак и самолет, сам по улиците на непознат град, без книга и без слушалки. до теб скицник с бели листи и фотоапарат, и се превръщаш във филтър за действителността, преминава през теб и излиза като творческата ти страна, тази, която винаги те изненадва, която никога няма да опознаеш напълно.
може би най-хубавата страна на еразъм е, че ми дава време. време да пътувам, време да съм сама и да мисля, време да чета. време да избера пътя си по-нататък, време да оценя хората, които са до мен. време да направя нови приятели, стъпка по стъпка. време да намеря нова музика, време да науча някоя нова програма. време да преосмисля себе си.
няма да се откажа от времето си, когато се прибера. четох наскоро в едно есе (време да чета есета), че работохолизмът не те прави лоялен работник, а по-скоро уморен и изцеден човечец, прегръщащ първата срещната възможност за да се махне. много повече архитектурни вдъхновения са ми дошли от разхождане, от слушане на музика и от писане на есета, отколкото от седене над листа посреднощ. седенето е редно да последва тези вдъхновения, материализирайки ги. но трудно може да ги причини.
качествено време. време за спорт, книги, рисуване, музика. като се замисля, винаги съм го имала - просто е било пълно с телевизия или безмслено цъкане по сайтовете. изключване на съзнанието. ще ми се да направя един експеримент със своята самота - да бъда съзнателна във всичките си будни часове. без филми, без скролване надолу в рийдъра. ужасно е уморително, не знам дали си се замислял. да бъдеш много жив, непрекъснато. дори да се въртиш насън :).
0 comments:
Post a Comment