научавам се на тихо щастие

на щастие извън концепцията ти за пари

за глад, за самота

на щастие от направеното, от предстоящото

от бяга на слънчевите зайчета пред очите ми

разходка в следобеда, снегът хрущи под обувките и е пълен с изненадващи локви,

с вода, която да донесе живот на тревите,

вятърът е топъл и подлудяващ, още малко и ще замирише на пролет

екзалтирана,

тропам с крачета, подскачам, влудява ме

мисълта за изобилието на всички възможни сега

там някъде, в бъдещето,

всички почти достижими реалности, всички недоизказани сега, за да не отрека правото си на бъдеще

светът е мой, знаеш ли,

светът и усмивката ти, и рамото, забило се в корема ми докато ме пренасяш над локвите,

всяко малко косъмче по брадата ти, изгарящо в светлината на залеза,

мое е бъдещето, моя е водата, капеща, стичаща се, пръскаща,

дигите се разкъсват, но носят живот

каналът е станал пълноводен за нощ

моят канал, моят мост моят свят

нетърпелива съм да прегърна света си,

да изживея всичките бъдеща, да припадам всяка нощ от умора или напротив

да гледам в тавана, докато острата болка в гърба не отстъпи място на спокойствието,

на очакването за утре, толкова дзен,

колкото не е било нищо, никога досега

в ритъма на крачките ми, бегач на дълги разстояния,

се е скрила медитацията на будист, хектик лайф ме изпълва със спокойствие

изравнява дишането ми, и докато препускам през световете,

съм безкрайно щастлива; убедена съм -

всичко трябва да се случва точно така.

вдишвам, издишвам. оставям негативизма да си отиде и да отстъпи място на надеждата,

на простото щастие, че си жив

на убедеността, че работиш, че щом работиш -

няма как -

ще сътвориш най-прекрасната къща

най-разплакващото стихотворение

най-дълго търсеното лекарство

най-голямата детска усмивка

вдишвам. издишвам. оставям страха да си отиде

страха от неизвестния отговор, от несътвореното, от неуспеха,

оставям се да бъда пометена от вярата

че решението е в моите ръце и в моя ум,

че но го знам още - но че ще бъде прекрасно

сигурно бременните жени поруменяват точно от това чувство

от възхитата, че нещо е започнало, че нещо расте,

че въпреки че не знаят отговора, рецептата, те ще се справят,

че въпреки че не са видели още очите и пръстчетата

те усещат онази помитаща любов

към непознатото

и същевременно с това всеобхватното спокойствие, че

всичко ще бъде наред.

премина година.

отново.

очаква ме нова. прекрасна.

активна, забързана, луда,

прекрасна.

знам само едно.

всичко ще бъде наред.