и ний се гоним с тебе, ний се гоним
като сърни, опити от любов...
Ала денят пристига пак на лов
и с острия будилник ни застрелва.
Аз тръгвам след насъщния си хляб,
ти тръгваш подир своята усмивка.
Сънуваната бяла долина
се сменя с автобуси, с канцеларии,
с чиновници и будки за цигари,
със ритъма на този бесен свят.
А ти си млада, аз съм също млад.
И в този свят на планове и вятър,
на телефони и на заседания
ни трябват тишина, билети за театър
или едничък кът безлунен
да се целунем с теб,
да се целунем...
No comments:
Post a Comment