утре може би пак ще си бог за минута

Обичам уикендите,
дори в празната София, дори през ваканциите уикендите са момента, в който се отпускаш бавно назад и дишаш,
живея навън напоследък,
напечения бетон и ориента в застиналия въздух подменям за паркове и вода,
за опасни режещи инструменти, за прах в косите, студено бяло вино и коктейлни усмивки,
колелото вечер качвам в автобуса, предварително извинете, ако съм одрала и вашите кокалчета,
чувството вечер, когато си пред екрана и хем си доволен, че си се прибрал безопасно, хем ти е малко мъчно, че не си вече навън,
коктейлни усмивки
когато бях на 12 и ми се струваше, че тези сноби
(така ги наричаше майка ми и ми отне доста години да отвея негативното и да стигна до без благородство)
се потупват един друг по раменете, засмуквайки скариди в паузите
познатите лица процентно се увеличават, и всеки от тях има история
с някои си боядисвал, с други вървял прашни улици далеч след 12,
трети си разминавал с колелото усмихнат,
или по коридорите на университета
няма място за скариди,
за потупвания,
всеки от тях тук, днес е свършил нещо, свършили сте нещо заедно и бирата в този стопански двор е амброзия след богопостигането
малки богове
заспиваме всяка нощ прашни, по квартири,
или не заспиваме, притиснати от жегата, въртейки се около живота си, сливайки в безсъзнанието на безсъницата трите края на времевата ос,
излизайки извън времето,
заспиваме като богове всяка вечер, за да се събудим
смъртни и уязвими
вършим хорските си ритуали сутрин в банята,
пием кафе и постепенно събираме сили
за да започнем да се постигаме пак
бавно и бездействено
меланхолията е напълно несъвместима с карането на колело,
нагорещен от асфалта, топлият вятър се просмуква през дрехите ти и гали,
едно дълго надолнище и си цар на света,
краката ти почерняват от слънцето постепенно, високо над коленете,
всеки ден малко по-силни, дишаш малко по-леко
след поредното спиране-на-цигарите
потта и праха се превръщат в броня, допускаща до кожата само значимото
и умората вечер отива в канала с водата от душа,
нощта е за срещи и разговори, за учене и прозрение,
за да надзърнеш в онзи божествен статус за секунда
преди да припаднеш на пода, изтощен и пиян
утре може би пак ще си бог за минута

започвам с нежелание работата сама пред екрана,
яркото слънце ми пречи и искам да лежа дълго на слънчева поляна
вместо тук за пореден път да предъвквам проекти отпреди сто години
и да изпращам някому с убеждението, че съм велика
не съм велика, още не - може да стана
за минута някоя нощ
или да се доближа до величието постепенно, катерейки се спирално по стръмния склон
не съм велика, но всеки ден ставам малко по-добра
оценям провалите, набелязвам посоки на работа
всеки ден върша малко по-лесно нещата, с които съм се захванала
без значение дали баири, чертежи или общуване
страхотното лято вече започна - освободена от Университета като пространствено - времево ограничение, върша нещата, които съм отлагала прекалено дълго
нещата, които искам - вместо да трябва
нещата, в които съм убедена,
които карат краката ми по-здраво да стъпват на земята,
очите по-уверено да гледат
онова чувство, че стоиш на сцена, напълно бос
но изпълваш собствените си обувки, а енергията те
изпълва, извира през кожата и през дрехите, през очите ти, гледащи някого
а в думите, които си уверен да изречеш
се е скрила силата, сътворила света преди време
силата да знаеш върху какво точно стоиш
и какво искаш да изградиш отгоре му
сядам с нежелание, постепенно работата ме увлича
ако знаеш какво правиш - каза ми колегата ми, онзи, от когото се възхищавам -
и ако обичаш да го правиш, няма какво да те спира, ставайки сутрин, да се захващаш с него
и да го вършиш, докато си буден
(и да те обсебва, докато спиш)
с убедеността на камикадзе,
с търпението на Сизиф

Поздравления за приятелите ми, които завършиха --
два пъти повече за тези, които решиха да не
има много начини да се научиш от живота,
прегръщам всеки един от тях
знам, че ще завърша някога - дължа го на тези, които ме доведоха дотук
но искам, толкова много искам да застана на краката си
да печеля парите, с които се храня и пътувам
да пътувам и да срещам
стискайте палци
да имам силата да успея да отложа
едното за сметка на другото
да имам постоянството
да успея и с двете

това лято започва обещаващо.