мидичка.

бюрото ми не се крепи
на нищо
стотинки, лист и бирени капачки
дотук с цитатите
мидичка от морето
ножчета за макет
опаковка от слушалки
знаеш ли колко е трудно
да живееш
да продължиш да живееш
да кърпиш дупките с песни
да мислиш
за здравето си, за бъдещето
за живота и за квартирата
подреждам малката стая, подреждам си чантата, изхвърлям
подреждам си мислите, прозорецът е широко отворен и лъха на студ, а дървото отсреща
е още зелено през ноември
никога не съм вярвала
че нещо може да започне през ноември
ето го
започва
всички краища всъщност са начала
като се замислиш
и след непубликуването на черновите се усещаш
черупка, действаща без манифест
черупка, незакрепена на нищо
то или имаш тръби, или имаш конструкция
смеем се с колежката,
вътрешен хумор
не можеш да имаш всичко, но малко помага
да имаш поне едно, поне един
и като трикрака маса да продължиш съществуването си
опрян на стената
дишам, издишам
твърдя, че не обичам зимата
май само ноември
всъщност е хубаво
да се прибираш и косата ти да мирише на дима от огнища
да е студено и, зачервил бузи, да вървиш бързо в хрущящия сняг
да е Коледа, ако искаш
крепя се на надежди
на предстоящото виждане с хората, които не са спирали да бъдат до мен
които ми се обаждат сутрин в осем
или вечер в десет и половина
и от които не мога да скрия тъгата и радостта
за които единствения ми страх е да не ги нараня
крепя се на малки неща
пускам котви в битието
плета паяжини
плета си дом, залюляван от вятъра
плета капан, неустойчиво фундиран в малките късчета от реалност, които си позволявам да призная
люлее се всичко около мен
връзвам се за мачтата
странно е
(спомняш ли си)
да сравняваш морето с несигурност
водата със страх
странно е как при тези ти думи
изплува
споменът за двамата във водата, за морето в очите ти
по-сигурно ли е морето, когато сте двама,
по-истинско ли е, щом си сам.


имам си мидичка за спомен.