И тъкмо да се изгубя,
и ме намира
писмото ти, стихотворението,
есето, което си написал отдавна
думите ти ме намират
обезоръжават
гледам през прозореца
дърветата преминават
гледам ръцете си, положени в скута
ръцете на майка ми
червени и груби
остаряла съм, ръцете ми са остарели
полупрозрачни на връхчетата на пръстите
дишам, докосвайки, както с хрилете на риба
дишам, докосвайки, правейки,
дишам, отново уморена
гледам дърветата да преминават
пред прозореца.
изгубвам се в думите ти,
останала ми е само силата
да дишам.