морето

морето е средиземно
завесите бели рибата печена
стените дебели кожата загоряла
очите са сини или се преструват
времето не е спряло
все още
набило спирачки и диска на колелото му
бясно се търка в феродото
някъде помежду им планета
някъде посредата й - море
среди-земно
времето се забавя забавят се възприятията
вплетени в мидени герданчета по сергии
поспират позяпват посядат на пейка
петимата си въртят бутилка
мента джин и тоник
докато бутилката не се завърти сама
пред ушите, очите и прочее
а морето не се заплиска в общите им крака
среди-земно
сякаш си (в) центъра на света
ти и твоите възприятия
и природата си извърта по-хубавия профил към това,
което в една по-кофти метафора би било твоя обектив
звездите намигат някак специално
специални вълни специално се плискат в твоите специални крака
всичкото съществува само за теб
та нали ти си субектът
без който всичкото обективно просто би спряло да е
обективът не като метафора, обективът като демиург
на битието-за-теб
само за теб
природата флиртува
разбушува кръвта ти с дестилат
за да изцеди семето ти и да зачене битие
користна и красива
в такава жена би се влюбил
но тя, природата, си знае работата