чрнв

23.04.10.
искам да бъда архитект
на животи

21.12.09.
много генерация напоследък, дефибрилирам се сама между ушите срещу сняг и съквартиранти. много кафе, много цъкане с мишката, чак имам лепенка на десния показалец. много сняг, много щастие. много задачи и много работа. понякога сън. и толкова малко от мен.

все повече се усещам като един влах, дунавската вода в дрехите на който го тегли надолу, надолу. тъкмо преди брега. власите не потъват, защото нямат сили. сигурно се предават, не знам. и на мен ми се ще да си отпусна тялото и да плувна по течението (или към дъното). не че не мога да продължа, вече просто не искам

не искам, не мога, не знам
не мога, не знам, не искам

а може би не е трудно да ти се обадя, да излезем и да се мерим със снежни топки, да се пързалямае с найлон, да купим чай и меденки и да си сгряваме измръзналите пръсти и души. може би мога да заспивам вечер без вина от изгубеното в сън време и може би мога да се събуждам отпочинала и усмихната, и обичаща.

но така е странно, чувствам се някаква сянка от мен, в някаква вариация на собственото си съществуване.

13.11.09.
ако бях дете,
щях дати напиша писмо.
любовно.
да ти го пъхна под вратата, анонимно, да натисна бутона на звънеца
и да хукна, докато петите ми изпреварят сърцето.
щях да те поканя у дома, облечен в лилаво,
и щях да чакам зад вратата, затаила дъх, с око на шпионката.

щеше ли да дойдеш,
не искам да знам.

щастлива съм с тия любови, които си създавам сама,
в които се убеждавам с всяко сърцетрепване, ето ни на,
разминаваме се в коридора,
догонваме един и същ трамвай или пък се потапям
в парфюма, който си забравил в асансьора.

не съм.
щастлива съм с тези любови, които изграждаме двамата,
гнездо от кал и плюнка,
все пак
такъв е бил и Неговия градеж,
пък виж какво излезе
постилам нещо меко и започвам
да се въртя около оста си
и светът забавя въртенето си,
щом си с мен.
става бавно, любовта.
не бих ти написала писмо.




29.10.09.
пише ми се разказ. дълъг и любовен.

07.08.08.
добре, аз ще блогна, Вие ще прочетете, и какво?
значи ли това, че някога ще постигнем комуникация през, отвъд или по-силна от думите, прехвърчащи помежду ни, понякога ритнати от комуникационни интенции. значи ли това, че ще успея да Ви предам едно майчино притеснение над Вашия сън, едно сърцебиене точно като Вашето, тревожно някак и значи ли, че Вие ще ме разберете. Благодаря, не ми отговаряйте.

29.06.08
всъщност няма значение
няма значение кого чука синът ти
(кой чука сина ти)
дори граматиката не е важна
не е важно кого чукат приятелите ти
родителите ти
дори ти няма чак такова значение кого чукаш
и стига да се спази онова за взаимното съгласие
няма значение как
докато имаме един друг
(би казала тук мама)
но и това не е важно
губим се всеки ден някога повече някога по-малко
спечелваме се за малко връщания
в един град в едно детство, което
никога повече няма да притежаваме
и се губим пак

всъщност нищо няма значение

ти нямаш род, граматически
родът идва с определенията
с прилагателните, приложени с допълненията
някъде извън ти, извън теб
ти няма род
ти си човекът отсреща, не жената или мъжа
субект е предикат, трябва ли да го има това второ на логиката, второ на синтаксиса
което идва след като придадеш осъзнаеш битието
субект е
сам по себе си
без своя род без прилепеното
субект е
красива добър плашещо незряла незначително
няма значение
след като го има
субектът, осъзнаващ, бъдещ
битие и съзнание са думите, между които търся връзка
едната е да бъдеш без съзнание за околното
да осъзнаеш узнаеш кръвта си че ходи по вените
да съзнаеш сам себе си
или да бъдеш съзнанието си за околното
да бъдеш родът на прилагателното си
да бъдеш прилагателното си

субект е предикат
аз съм с теб
непряко допълнение
към обстоятелствените пояснения, виж, нямам възражения
те поясняват битието, не субекта
непреките допълнения също
къде съм с теб с кого съм с теб
не какъв съм аз.
съм няма пряко допълниние то се включва в подлога в субекта
аз съм теб
ние сме



19.06.08.
лукс. кандела. лумен.
безоблачно небе.