Дамян Дамянов - В най-хубавия миг преди разсъмване

В най-хубавия миг преди разсъмване,
когато спи на рамото жена ти,
и вън се борят светлото и тъмното
и побелява утринният вятър;
Когато, във възглавката потънало,
лицето женско в сън ти се усмихва
и нейде на душата ти от дъното
извира нещо, нещо като стихове –
неказаното и несподеленото,
в най-хубавия миг любовно-светъл
изписква във ушите ти сирената:
“Прощавай, неосъществен поете!
Ти мислиш за любов, а аз – за хляба ти!
Часът е вече пет! Я, хайде ставай!”

И работа! И работа! И работа!
Край твоите строежи аз минавам,
препъвам се във скелите им в тъмното,
тъга и радост смесват се в сърцето.
В най-хубавия миг преди разсъмване,
в мига на неродените поети.