ще ми се да ти напиша нещо. времето все не стига, ще ми се да свърша още толкова неща, и както водата се стича по кожата ми под сутрешния душ и докато вдъхна два пъти, и вече усещам умората да ме прегръща, усещам клепките си да се затварят и е два посред нощ. силно е, интензивно, и в същото време имаш времето за бавна баница с бяло вино и разговор за политика, за джогинг, пазаруване и колело, за малки бири, за чай с мляко, за студ, дим и гълъби.
уча се да бъда скромна, да правя семпла архитектура. уча се да мълча и да се съгласявам, уча се да отстоявам своето, уважавайки чуждото. ужасно е трудно. уча се да готвя в микровълнова, уча се да се храня здравословно за малко пари. уча се да уважавам хората с архитектурата, която правя. да уважавам хората на пътя, уча се да давам път. уча се на английски, на купуване на книги и на правене на нещата, от които ме е страх. уча се на опитване и грешене.
уча се да не отлагам.
ще ми се това учене да ставаше по-бързо, ще ми се да не бърках пътя толкова често, да се оправях по-добре с времето си и с пространството. уча се, това е най-важното. все още се уча.
4 comments:
Марта, мила моя. Да учиш, да учиш, да уча исках, докато ми се строши врата от вилата, опряна в него, докато ми изтекат очите. Никой не ме накара. А вилата тежи повече, защото сама я натискам. И ми харесва. Да дълбая, да дълбая, за да мога да градя.
хубаво е да те срещам тук, все още. Копай, и ако ти трябва помощ, свиркай ;)
Всъщност ми трябва, професионални съвети за оптимизиране на малки пространства. :D
Най-добрият е почти будистки, ако намалиш желанията си, намаляваш разочарованията и оттам ставаш по-щастлив. Ако намалиш вещите (аз заминах с два куфара) изведнъж откриваш колко малко всъщност ти трябва.
Ако си повдигнеш леглото във въздуха, печелиш два квадратни метра(4 винкела х 1.50 м + 6 анкерни болта + 16 нормални болта = 30 лв, колега с дрелка = безценно). Етажерка на стената, една над бюрото и една в банята. Всъщност всяка мебел би могла да се окачи от стената и така печелиш доста. Имах колеги, които имаха хладилник, печка и "Класически шкаф от общежитие" един над друг, до тавана. Винаги влизах у тях със страхопочитание :).
Поздрави на софия, липсва ми :)
М
Post a Comment