Да се освободиш от една страст, подчинявайки се на друга, по-възвишена... Но нима и това не е робство? Да се жертваш за една идея, за племето си, за Бога? Или може би колкото по-високо стои господарят, толкова по-дълго е въжето на робията ни, тогава скачаме и играем из много по-просторно поле, умираме, без да стигнем края му, и наричаме това свобода?
Никос Казандзакис, "Алексис Зорбас"
0 comments:
Post a Comment