зазоряване

студените тавани, тесните легла,

телата, уморените тела

притиснати едно в друго, коленете болят и изтръпват,

всеки половин час нова поза,

вечерен акт в малките часове на утрото,

пода: бурканите, свещите, чашите,

стотинките, лютеницата, чорапите,

приятелите,

спиш с някого след това с друг след това всички заедно

често първият се събужда, за да завие последния и да си хване сутрешното

метро автобус упражнение вдъхновение акане

музиката на зазоряване, малко преди ставането да се превърне в хайп

музиката на изтрезняващите, на събудилите се рано

на сънените ватмани, на лелките в оранжево, метящи улиците,

на уличните кучета и бакшишите

никога не съм била толкова щастлива

както онази сутрин на онази улица, вървя към института, слънцето, хората малко преди осем,

в лицето на коригиращия има усмивка, скрита някъде в ъгълчетата, сигурно е прозрял

през проскубаната ми и несресана същност

малката трошица от щастие

от вяра в бъдещето

сигурно ми е завидял малко

и аз си завиждам,

къде ли отиде това момиче