сякаш отново има смисъл,
подава ти учтиво края си, за да се хванеш, и те задърпва
в неизвестна посока, в лудешки танц, люлее те
и ти заспиваш, успокоен по-скоро от движението
отколкото от вярата в посоката му,
днес един мой учител ми цитира Ницше. Учител по конструкции.
назад взимам всеки път, в който съм укорявала по-възрастните,
че са застинали в годината на младостта си,
на първата помитаща любов, на безсънните нощи, на надеждата
че ще успеят някога, че някога ще си повярват
и ще вървят по същите тротоари с различни мисли и с различна стойка,
очите следващи посоката на ума вместо тази на краката,
присмивах им се, остарели кутийки от същност,
консервативни неомъжени ретрогради,
благодаря.
благодаря,
че сте застинали в онова време дълго преди моето раждане,
преди намерението за мен,
иначе нямаше да вярвате още в рицари, нито да проповядвате от катедрите,
че надежда има и че силите
за нея са в моите мишници, в моята глава,
имам нужда да го чувам понякога.
За пример за свръхчовек Ницше бил дал архитекта,
защото само архитектът можел да успее
да управлява процесите на битието
и да превърне
своята мисъл в дом на другите
своята мисъл в дом на другите.
6 comments:
бях изключително впечатлена от "тъй рече заратустра" на Нитсше и уважавам всеки който го разбира философията му
Не разбирам какво му харесвате на Ницше?! Някъв върл комунист развива теорията колко тленно е човешкото тяло и едва ли не ако не си богоизбран си някаква измет. Да, има едно-две умни изречения във въпросната книга и по принцип още няколко мъдри мисли, но... това ли е всичко? Според мен Аристотел е къде по-добър философ... и не взема някакви твърде крайни позиции, а разсъждава.
Ницше не е върл комунист. Вземи се осведоми малко преди да коментираш! Определено не съм му почитател, но в общи линии му знам биографията. Преди години ми беше попаднала негова книга, така и неможах да я прочета... Не е моя стил определено! Не си спомням вече нито книгата нито какво пишеше вътре, спомням си само, че едвам прочетох 20-тина странички и я хвърлих в ъгъла.
много хубаво казано и написано, харесва ми, имаш хубав стил на изразяване, това с архитекта хубаво го казал, сагласна съм напълно, понеже всеки ден в собственият ти дом ежедневието те сблъскава с твоят архитект какво и да правиш от него неможеш да избягаш :)
Да, наистина като чели в един момент от живота си човек застива и остава там в мислите, надеждите си и мечтите си. Странно е това, но по-добре да живееш с рицари в главата и сърцето отколкото обезверен и обезнадежден. Трябва да има нещо, за което да се хващаш всеки път, когато усещаш, че падаш...
Поздравления за хубавите стихове,които пишете и благодаря че ги споделяте с нас. Вижда се че имате свой си стил на изразяване който на мен лично много ми допада.Тези...."назад взимам всеки път, в който съм укорявала по-възрастните,че са застинали в годината на младостта си,
на първата помитаща любов, на безсънните нощи, на надеждата
че ще успеят някога, че някога ще си повярват и ще вървят по същите тротоари с различни мисли и с различна стойка,очите следващи посоката на ума вместо тази на краката,......" много дълбоко и човек се замисля сериозно над думите.
Post a Comment