времето е мое

напълвам се понякога
с поезия
с бири
с вдъхновение
има злато в тия хълмове
времето е мое
слушам колдплей, бавна цигара в нощта, малко щурци, малко кучета
на мястото съм си, на мястото, във времето.
времето е мое, вероятно и пространствената ми координата
ще се изясни, стига само
да се послушам
да си повярвам
укрепва ме знанието, че вече не се налага да правя
каквото трябва
университетът
в България
е много рядко търсене на личната ти пътека
и много по-често зорбинг надолу по хълм
лудо търкаляне презглава
посоката - лесна и ефективна, посоката - ясна
целта е въпрос на един брой семестри, в които
въпросът какво правиш, какво ще правиш - наесен, догодина, винаги
има лесен отговор, ти си студент
следваш учебния план година след година
имаш социалната роля, с която да оправдаеш нищоправенето
имаш отговорния лист, който да избере посоката ти вместо теб
и спокоен да кажеш, такава ни е програмата
висшето е самообразование,
но ако отидеш празен и зяпнеш в очакване
ще те напълнят с каквото дойде
и няма да има виновни.
когато веднъж спреш да правиш
каквото трябва
и спреш да се определяш
като студент или работник или майка или
трябва да се определиш като себе си
което вече е тежко
да работиш като Косьо
да работиш като Марта
да имаш силата да се изправиш пред всички родени или останали в петдесетте и да кажеш,
това съм аз
страх ме е
времето е мое - това съм решила
и съм придобила свободата наесен да не отида в университета
защото не искам
ако имаш смелост, разгърни ми архивите
виж какво беше написало онова момиче от 2007ма за същия университет.
детинско е да не искаш
и още по-детско да не можеш да обясниш какво точно искаш, и какво точно ще направиш
вместо очакваното
започвам да разбирам няколкото първи курса на дете
плашещото е, че съм уцелила
първия си курс от първия път
и в момента, правейки, каквото обичам,
не искам нищо друго.
уморена съм в края на деня,
в петък се радвам на предстоящите събота и неделя
обедната почивка е прекрасен повод да поемеш малко слънце и прах под кестените на Витошка
и всичко това заради радостта да се върнеш
да седнеш на горещия стол в горещия офис и да прекараш часове, пилейки ъгълчетата на нечия мечта,
правейки я обозрима и законосъобразна,
мисля си как съм мечтала един ден да имам вълшебната пръчка за изпълняване
не я искам - наслаждавам се на всеки миг от процеса,
процеса на правене на мечтите, на изясняване, съгласуване и изпробване на варианти,
на порязване на пръстите,
на разговори, на оставане до късно
на влагане на всичко, което си научил, в създаването на нещо,
в създаването на дом
в момента не искам
да се връщам в университета
не се чувствам готова да направя последния проект
напълно сама
да кажа - научих се, да кажа - достойна съм за това звание
не че не биха ми го дали
по-скоро достойнството ми изисква да изчакам докато аз самата
се почувствам готова и знаеща
докато не усетя парещата и неизбежна нужда
да направя точно своя дипломен проект и с него
да реша проблем, да предложа на света нещо,
което сам той не би придобил без мен
което не е съществувало, преди да се убедя
че е то и че не може да бъде по никакъв друг начин.
имах много такива моменти напоследък,
моментите, в които усещам, че е точно такова, каквото трябва да бъде
всичко
всичко на мястото си,
вдишваш и сграбчваш
разбираш
че скоро ще бъдеш прекъснат, и че е прекрасно
именно затова
именно защото започва нещо ново.
смея да кажа
беше странна година
от предния август до настоящия
стигнах едно емоционално дъно, до което не бях падала от години
и някъде около Коледа
подобно езичниците видях
слънцето трябва да умре, за да се роди,
снегът се топи, нещата започват
нещата се нареждат
точно тогава, когато
и точно както
е трябвало
времето е мое
и някак потайно ме подтиква да правя нещата
в точния момент
в момента съм точно там,
където искам
не знам дали всичките хора около мен
ще продължат да бъдат тук и такива
страх ме е да реша това и изчаквам да се реши само и не знам
дали е пораженческа позиция или напротив.
ако прекараш живота си, вярвам,
опитвайки се да станеш добър в нещо, в което никога не си бил
след всички усилия и кръвта и потта всъщност няма
да се окажеш просто малко по-малко лош в него
може би всъщност когато намериш
нещото,
в което си толкова добър, че нощем се въртиш в леглото и ставаш, разсънен,
за да хванеш молива и да си го изясниш най-накрая,
нещото, което кара кокалчетата ти да потреперват и което настръхва малките косъмчета по ръцете ти
в него ставаш добър, без да усетиш,
то само те дърпа напред и изпреварваш
и сякаш вселената сама се отваря, за да ти направи път,
може би трябва да се придържаш точно към това нещо,
вместо към всяко от другите.
времето е мое. тук, тази нощ. всичко е такова, каквото трябва да бъде.
всичко в моя свят е наред.