лятото

и си мислиш, че ти си изобретил
чувството
да си отрежеш дънките високо над коленете
с първия полъх на топлия въздух
високо колкото лятната трева
и си мислиш, че са били само твои
ония дни и нощи
дишането на спящите,
онова, септемврийското слънце
отблясъците в прозорците
косите, изсветлели от лятото
мислиш, че притежаваш
силата на всяко събуждане
на босите си крака върху килима сутрин
че е твой всеки камък, поел тежестта ти по пътя към върха
че е твой и мигът на почивка, гръбнакът изпънат върху нагорещения бетон
и очите пасат твоите облаци
изведнъж се оказваш
твърде стар и тесен
за цялата любов на битието
виждаш я за момент в нечии други очи
тежи
повече от туба
пълна с минерална вода
по стълбите на трамвая
лятото, което не си имал.