малки

малки неща, съвсем малки неща

като почти сухите снежинки, толкова леки, че да политнат нагоре

след вихъра в тясното дворче на блока

като парчетата копър в картофите

като разговорите с теб толкова пъти над точно такива картофи

случват ми се

съвсем малки неща

като половинки цигара

като левчета в купичката на просяк

като късчета знание, 

като тъпия звук

на главата в стената, докато. 

като профила ти в светлината на слънцето, усмихваш се

като нас четиримата, каничка вино под опушения таван на бедрок

като малки пантофки на витрината на магазин

като малко момиченце, чийто баща облича с малко яке

като плочка, която ще те опръска високо над глезена

като столично след работа

като зелена вълна на светофарите (два са)

като да ти докоснат гърба, в средата

като пресен сок от портокал, когато усещам, че се разболявам,

като стъпките ми по Витошка, в средата на платното, сутрин,

като нови гуменки по дървен под

като тътенът на трамвая далеч под основите на сградата

като чадър назаем във виелица

като страх пред лекарски кабинет

като малки топчета страх под одеалото вкъщи

като голяма чаша чай от лайка

питаш ме как съм.

събирам парченца от себе си

толкова малки парченца.