самотно и страшно хубаво

връщам се пълна
с усмивка на лицето
всичко, което преминава от другата страна на стъклото,
ми се струва
хубаво
старая се да не свърши твърде бързо
да не се разсея с ежедневното
да не излети
пясък в шепите
отпускам длан
беше хубаво, толкова хубаво, че не искам да го задържа
а по-скоро да го оставя да премине
да се преобразува във всички хубави неща, които ще направя
ще си отворя студио, казах днес
опитвам се да се отнасям отговорно
към всяко късче действителност, което словосътворя,
да градя съзнателно лястовичето гнездо на мислите си
с любов и внимание, никога прибързано
днес за първи път казах, че ще си отворя студио
започва да се оформя  в ума ми програмата за бъдещето,
и макар че все още малко ме е страх
усещам как стъпка по стъпка се променям, правя едно по едно нещата, които искам, въпреки страха
правя по мъничко, първо по едно в седмицата, после по две
малко по-добра, по-усмихната, по-внимателна
не след, нито заради Коледа - Нова година - Края на света
заради себе си и удоволствието да заспивам с усмивка,
доволна от своя ден в своя живот
своето студио
отговорно и самотно е да правиш неща,
свои вместо наши
самотно и страшно хубаво.