прозорец

много джаз напоследък, в момента Том Уейтс
намерих си мястото,
вързана за мачтата по време на буря
иначе вперила поглед в спокойното море
намерих си мястото и е удоволствие да вървя по улиците
вгледана във фасадите, в хората,
в отражението си във витрините, изправям гърба си
горда съм
от това къде съм, какво правя
обичам работата си до степен
да се прибирам от работа и да започвам да работя
с удоволствие, с вдъхновение
научила съм много, набелязвам си
оставащите ъгълчета за доизпиляване
намерих си мястото
и всичко е малко по-лесно, ако знаеш за какво го правиш
и гладът, и студът, и болката
минават
щом знаеш кой си
какво правиш
накъде отиваш
а самотата
не че я няма
но много често преминава
във вдъхновение, в спокойствие, в музика, в цигара
в мечта, в надежда, в план,
в малък страх от крачките, които никога досега не си правил
но нали така се уча, повтарям си
и усвоявам урок след урок
и се измъквам малко по-знаеща, по-можеща
самотата
е покана
за създаване
на общуване, на пространства, на вселени, невидени преди
самотата е предизвикателство
да се изправиш срещу света one-on-one
самотата е покана да сготвиш, макар и за сам
за да се появят неочаквано любимите хора, които да нахраниш
които да те стоплят
които да ти се обадят, минавайки под прозореца ти
радостта
да си имаш прозорец
е неизразима с думи
твой прозорец
само твой.