пролет

живея на лайвове на editors
живея на кафе и хубава храна
живея на впечатления
зареждам се с красота
от всичко около мен
дърветата са цъфнали сред зимата
нахално е
мъглата се стели
вали
капките пишат поезия
живея на лайвове на editors
живея във фестивални минути
вливащи се в делника ми през слушалки
ще ми се
лятото
да отида на фестивал - ей така
да бъда мръсна и потна и опиянена
от сцената пред мен
да дишам музиката, да туптя в ритъма й
както първия път, когато отидох на концерт
дъждът да се излива в синхрон със сетлиста
да съм кална и прашна, и да ме болят произволни части от тялото
да забравям да се храня
или да се сещаме
групово
заровили пръсти в енергията на битието в пластмасов контейнер
посредата на един разговор за вселената и за нищото
искам на джулай
искам отново онзи почти топлинен удар на трите дни стоп, слънце и скали
камъкът да остявя трапчинки в гърба ми,
слънцето да ме гали
всичко да е свършило - всичко сега да започва
всичко да няма значение
искам голото къпане, чувството
че сме аз и морето, и няма нищо друго на този свят
нищо, което да има значение

дърветата са цъфнали обидно, нахално
пролет е и, вървейки в снега, усещаш топлия вятър
ако вдишаш дълбоко
усещаш
миризмата на джулай
на напечени пътища
на откраднати плодове в чакане на стопа
на самолетни билети
на непознати градове
собствената си миризма, ако щеш
усещането, че си тук и сега,
събрал битието си в раница

нищо друго няма значение

нищо.