да правя нещата както съм ги искала и не съм знаела че точно така ги искам
каза мастър Йода
ми е било винаги мечта.
Имам някакви странни случки с театър, които ме е страх да разкажа отчасти защото знам, че ще бъдат прочетени, но все пак: отидох на театъра в неделя. В общи линии това не е театър, това е, да правиш каквото чувстваш и както чувстваш. Нещо, в което хич не ме бива, както, предполагам, и повечето други. Да приемеш тялото си и да го заобичаш, за да не ти пречат ръцете на сцена, да не се стремиш да си изправиш гърба примерно, защото точно това не си ти. Не си.
да правя нещата както винаги съм ги искала
като например неделните палачинки в общежитие, палачинки с приятели, палачинки, премятани във въздуха и изтървани и лепени по тавана и изгаряни и това докато седя по турски на бюрото до котлона.
да правя нещата както винаги съм ги искала
тази вечер ще излизам с колеги, които почти не познавам и с които не бих излязла ако не беше перспективата за последващи много и мълчаливи години след това, но които биха могли и да се окажат яки. Колегите де, всъщност, като се замисля, и мълчаливите години.
да правя нещата, както искам
макар че след това обикновено съжалявам
но както вече казах тази вечер
предпочитам да съжалявам стореното, отколкото нестореното
а и съм доста жадна.
Книгите не вървят, днес ги презаписах. Явно имам приятели.
Мъ
1 comment:
чете се прочете се поздравява се не е
Post a Comment