понякога нещата просто стават.

Стават и е излишно да се търсят причини и последствия и връзка между тях.
Стават и е приятно просто да се отпуснеш в тях и да почувстваш прегръдката им около себе си, прегръдка, защото отново е самотното и студено време от годината, в което имам нужда от прегръдка.
Нещата стават и те оставят без дъх, без мисъл, без коса, без сили и без всякакво желание да задълбаваш. Нещата стават и те оставят щастлив в празнотата, щастлив от плиткостта на собственото си нерешително решение да им се отдадеш.
Нещата стават, основно защото не очакваш да станат и всякакво неставане, тоест разминаване на случилото се с очакваното, е изключено.

Обичам, когато нещата ме изненадат със случването си. Обичам, когато хората ме изненадат със случването на нещата. Стоянчо, благодаря.

Имах най-прекрасния си ден, най-прекрасния от дълго време насам, след който можах само да се гмурна в розовите си чаршафи и да заспя дълбоко и безпаметно, защото вече бях изсънувала всичко. И всичко това защото един ден реших да скоча в заешката дупка, без да знам какво ще ми донесе това, без да мога да предполагам дори.

Днес съм безмълвна от щастие, все още.