купувамклавиатурасработещашпация

за една картофена салата си мислех да пиша поне докато идвах насам но много нещасеслучиха оттогава вкл/чително еднаклавиатурас неработеща шпацияилипоне полуработеща и тъй азщеададптирам писането си към нея
им подходи къмклавиатурите към хората даги погалиш да им се насладиш да ги усетиш да им се ядосаш да удряш шпациятадаяигнорираш да я задържиш даяизхв ърлиш

или
да
я
замениш
с
други
такива
почти
в
поезия.
коетомлкомеядосвасамо малко разбира се защото преживях неща накоито липсваше бутонзапубликация както сега ми ли псва моята шпация защото искам
да
пиша
и
след
всяка
дума
се
спирам
и блъскам по нея. защото е почти медитативно как пиша и не мисля и те, думите, се изливат като ноемврийски дъжд като сняг като киша като нещо, което след това стриктно подреждам и разделям с блъскане.
така че няма да пиша само ще чета и ще спомена
за лична медитация върху тях по-късно
една картинка на куче
още две
две розови апрески
думи думи думи и хора, между които те прелитат
хамбар, такъв със свещи,
ром и хора, които той поглъща
вино и медитация около чаша под покрив под звездите
ако приемем, че център ни е земната гравитация и под е просто една геоцентрична сравнителна степен
чай и стая, която плаши с промяната на човека в нея
стена от думи
зад която не се крия, не се крия
променила съм се и в моята стая е така
променено и може би страшно
вървях вчера
и когато спрях и зачаках
защото трябваше
ти ли си
не
вие ли сте биляна
не, не съм, казах,
и следващата дума замръзна, не съжалявах
не съжалявам
защото в този вървеж, който предхождаше всичкото това,
изпълних себе си изпълних мокрите си обувки
ушите ми пламнаха водата в обувките завря
от бъденето от момента от тишината от снега от слънцето
бях доволна,
не,
бях щастлива

отдавна не съм си подарявала толкова щастие

а днес е просто денят след него

как ли се чувстват състезателите, излизащи след олимпийския шампион