cigarettes and alcohol

искам. желая.
мечтая
къде е разликата и има ли въобще такава
аз съм на дванайсет, но само ако питате
на дванайсет съм и тепърва усещам
че имам бели дробове
че дишам
че имам бели дробове, които да отровя.
че имам вагина, която иска своето
вагина и сърце
вагина и уста
уста, която иска да захапва
и ръце
странно време да преоткриваш себе си, всъщност съвсем нормално е
когато си на дванайсет

а хората са като луци
или като торти, шахматни и със стафиди,
но основно на пластове
пишеше го в една книга
лайфстайл гуру шит книга
и имаш в себе си всичко, което си бил някога
(ако приемем, че минало е имало)
и имаш в себе си пласт от когато си бил на три
и пласт от когато си бил на дванайсет
и може би седемнайсетгодишен
(а нещата са гадни когато си на седемнайсет, малко по-добри от шестнайсетгодишните само)
а весо
е бил на седемнайсет и неща не му са се случвали оттогава
но не тия, а други, забравих.

аз съм на дванайсет от много време насам и само замалко се връщам в седемнайсетгодишния слой
ако бяхте питали
щях да кажа седемнайсет
и да се поправя след това
така се чувствам, всичко още ми предстои, всичко е замалко нелегално
мама е вкъщи, готова да бъде разочарована, наранена

трябва ми време, за да разбера нещата
трябва ми време, за да си призная нещата
и да ги нарека с имената им
а с очевидното нямате си представа колко е трудно
никога не съм проумявала очевидното.

кафе с цигара, колко голяма се чувствам
на дванайсет, а светът е мой
мама няма да разбере никога
поне в моя дванайсетгодишен свят няма

мислех си докато
бях навън
с кафе и цигара
блогвах наум
(блогвах в тефтери блогвах в ноутпад блогвах навсякъде в своето безнетие)

мислех си как се оставям на нещата да ми се случат
как не вярвам
как не решавам сама а просто правя нещата едно след друго
казах на криси
(весо ти я познаваш, не, ти си я виждал)
че не зная къде ще бъда утре
иска ти се
каза ми тя
знаеш
знам.
обаче за вдругиден не съм сигурна
правя нещата едно след друго
но не знам накъде не знам защо
и е малко неуютно

кафе и цигара
и генерация
проспах деведесетте

всъщност спя много
а когато не спя, пия
кафе
(цигари)
и ром
много ром ми се насъбра тия дни

и дете
и аз не съм се виждала пияна
не повече от снощи
може би не съм и била
страх ме е
все пак съм на дванайсет