татко

защо, мартин, ме принуждаваш да пиша с червените букви, аз, крадлата на шаштопи, така нищо не си е не мястото, нищо, и съм като току-що паднала от четвърти етаж котка, къде, защо съм

така просто няма да стане.

а нужда от музика има, тази земя има нужда от песен от своите букви и от месия или поне от спасител в ръжта. своите букви, толкова далечни, че раждам един бавен текст. къде е къде е е всяка втора мисъл

a misyl vsyshtnost nqma, ima samo pochti fiziologichnata нужда от текст, четивен, пишим.

къде останаха небуквените мисли, липсвате ми, искам ви преди заспиване и в автобуса искам да ви събера във времето си, небукви, небуквали.

искам вечеря с татко телевизор месо салата бира дали
дали когато ме е държал в едната си ръка,
милвайки с пръсти другата,
дали си го е представял така
дали в сделката с господ да ме пази на всяка цена

дали в цената са влезли
самотите смъртите разделите
разделите самотите смъртите
изплашното момче

пишещо с десет пръста по клавиатурата
ставащо за втори път татко в този момент
на държането

дали е мечтало за идващите
нераздели несмърти
ненещастия

несамоти

дали си е спомняло себе си
с книгите с мечтите
в същия този миг, в който съм аз сега

или е мечтало

аз да го заместя
да се връщам с празните буркани
с пълни мечти
може би влюбена, той уплашен
не колкото
далеч не колкото сега.