докато ме нямаше
се случи всичко
докато ме нямаше
на Олимпиадата по философия
Биана от Ямбол се класира четвърта
Биана ми беше заек
някога отдавна
двата си олимпиадни шанса провалих
още си вярвам, че мога да пиша
и ако не бях аз
и моята учителка щеше да има трима лауреати
някога отдавна
тя е кандидатствала право
не са я приели
има неуспехи, които обичам
със стефан сме се намирали заедно в пловдив
някога отдавна
когато кристина спечели
когато мама напусна
когато плаках
има неуспехи, които не обичам
саундтракът на една тъжна зима
1 comment:
може да се мине покрай нещо и то да остане, да се забие в човека и в мислите му...
думите не са мои, моите вероятно не са достатъчни и затова - ето една история:
Родителите на едно момиченце са разделени, а градът не помня.
Мама каза: ще има порой.
После се обади татко.
Разказа й за Тиволи.
Били са заедно там.
"Тиволи е все така красив".
Мама заплака.
Мисля, че не плачеше защото й е тъжно,
а защото е все така красива,
както едно време, в Тиволи.
Post a Comment