03 May 2008

слушам
чаша кафе
после още една
броя дните до заплата
цигарите до края на кутията
часовете до утре
слушам цветовете
спомням си
бих построила стени
между които да живея
бих нарисувала дима
извиващ се между пламъците, топлещи, светещи
между четири стени
дом (на края на света)
или в началото му
или целия свят
целия ми свят
когато бях на четири
на седем
ме беше страх да запаля газовия котлон
когато бях на четиринайсет
на осемнайсет
ме беше страх да запаля цигара
сега ме страх
правя нещата, които искам, от които ме е страх
строя дома си, дом, в който да живея сама
някои редове не се повтарят
някои редове се издигат спирално над предните
като дим
тук се повторих тук
се цитирах
без да претендирам за нещо

1 comment:

Стоян Христов said...

Пак си пусни косата, много ти отива.:)