слушам
чаша кафе
после още една
броя дните до заплата
цигарите до края на кутията
часовете до утре
слушам цветовете
спомням си
бих построила стени
между които да живея
бих нарисувала дима
извиващ се между пламъците, топлещи, светещи
между четири стени
дом (на края на света)
или в началото му
или целия свят
целия ми свят
когато бях на четири
на седем
ме беше страх да запаля газовия котлон
когато бях на четиринайсет
на осемнайсет
ме беше страх да запаля цигара
сега ме страх
правя нещата, които искам, от които ме е страх
строя дома си, дом, в който да живея сама
някои редове не се повтарят
някои редове се издигат спирално над предните
като дим
тук се повторих тук
се цитирах
без да претендирам за нещо
1 comment:
Пак си пусни косата, много ти отива.:)
Post a Comment