мисля перспективно. строя. пораснах и научих.
пораснах
толкова голяма, с цигара и кафе и само отражението ми в монитора компания
внезапна тишина
изведнъжна
this could be heaven right here on earth
голям спор за голямата любов вървят двамата и е някак непривично
вървят по улиците на град чужд за единия вървят само няколко пъти годишно и спорът се подновява
всеки път
голямата любов
човекът чието дишане на леглото до теб те изтръпва настръхва
кара да сдържаш своето и да го изпускаш на малки пресекулки за да не го събудиш
за да не усети пръстът ти по гръбнака си дъхът по кожата очите по косата по възглавницата
до който не заспиваш вече сънуваш ненужно е
или човекът който ражда
наследникът ти и пали външната лампа
пуши в кухнята не спи защото теб те няма още и чака
празният стол празното легло сготвената вечеря
бележка и той спи на дивана на пода с дрехите чакал те е
а ти заспиваш до него защото можеш
и сънуваш слънца и планини с него и всичко е донякъде подредено в категории
преди сега и след
и утре те чака след съня с кафе за двама и разговор за наследници за наследство
сега чаршафите миришат на пране вместо на него
матракът е пораснал в легло вие двамата в двама отделни човеци в двата отделни края на порасналия матрак
хъркане никого не буди дъховете отдавна не се чуват отдавна не се разхождат по гърбовете не спират в косите
и всяка истина е истина нищо че не се срещат
голямата любов е голяма, време й е
да порасте
било й е време да порасне
и да напусне домът който спира
да бъде
такъв
и порасва превръща се в стени в панели фасадни калканни ивични големи с вградена топлоизолация и връзки между тях и поли против водата и тераси които са балкони или лоджии или полу-
и ти си пораснал си полу- половинка и пушиш по лоджиите вместо в леглото сам вместо с него човек вместо половинка
и гледаш прозорците отсреща други лоджии с други човеци и отгоре таваните
мансардите на бляновете
гнезда на двойки и димът се извива от прозорците и погледът ти се хваща за него
и се плъзга надолу надолу до бъдещите кревати сега матраци преди одеалото да е сътворило своята митоза преди андрогинът под него да се е разделил
твоето утре те чака да се плъзнеш между белите чаршафи
утре тапетите се смъкват със съскане
ожълтени от цигарения дим
новите са жълти жълтото помагало за концентрацията
новият, наследникът има вече бюро а сега се побира в горната половина на леглото си и сънува твоята сянка на пердето си ти пушиш
последна после още една
цирконията стигнала терасата
след три хиляди вечери
след още три хиляди утрини
заминават бюрото и тапетите и плюшките и кашонът със снимки и покривките за гости от гардеробите
и разваленото казанче и остъкленият балкон на който той, наследникът, веднъж плака заради паничка с брашно
странни са липсите, ставащи изведнъж осъзнавани изведнъж
изведнъжно
една хлебарка лази по клавиатурата на километри от онези стени
от онези плюшки пердета балкони покривки времена
като погребение, пръст бисквити восък и след това се прибираш и пиеш едно или пушиш
за бог да прости или защото
ти е неловко
и пак не заспиваш макар километрите да се те разделили
от другия край на леглото не пръстта
въртиш се няма вече кого да събудиш и пушиш в леглото няма кой да покашля от твоя пушек няма кой да разстроиш с новината че пушиш изобщо
баща и дъщеря под един покрив и аз съм живяла така но преди
броят на покривите да надвиши този на хората
поради смърт, километри или просто така
с новото строителство по черноморието
с новите строители в университет който не е институт само заради бюджета
татко, как си, татко
кога пропуши
коя беше любовта ти в гимназията
коя водеше в таванчето в лозенец
влюби ли се някога в мама
(трошаща одеколона, преди да ти го подари и купуваща нов)
цялата чанта миришеше след това
миришеше ли ти, мамо, на него
усмихваше ли се на това
как си, татко, сънувах те тази нощ и се събудих уплашена
ще разбереш ли, когато ти го кажа сънуваш ли и ти
понякога, уморен заспал под мигащата светлина на дискавъри
сънуваш ли времена и хора
преди сега и след
събуждаш ли се уплашен за тях
не ти ли се пуши понякога не си ли тъжен
не ти ли се плаче
на мен ми се плаче понякога аз не плача
вече
пораснах.