отдавна не сме се виждали, блог, липсваше ми. и сядам да ти напиша писмо. днес.. днес съм жива, хапнала, уморена, сдобих се със златен билет и отново се заклех да бягам от скгт. и тях ги заклех, дълго и зловещо. днес пръстите ми рязаха и лепиха, но не за мен, правеха серийно производство на неща, предназначени да бъдат уникати. или бутик. днес, днес си мислих за теб, докато вървях. днес не направих макета на листо, той е за утре. ще минавам метър, но това утре. днес е още тук, бисквити и фъстъци и музика, не изтънчено, но помага, и сандвичи за утре. днес се зачудих дали да не направим блог на театъра, просто снимки и истории какво се случва с нас. днес прочетох сборник постове днес говорих за сборници и книги и лавици, по които те лежат и събират прах и зрелища ако само книгите можеха да говорят. днес вървях и благодаря. днес преместих монитора и една хлебарка изпълзя между него и тонколоната. днес си мислих за теб. днес те препрочитах, малко. днес ядох в стола и видях блуза с мечо пух. и изгубих около час в кафето, не лично и не медитативно. днес.
умножи го сега по триста шейсет и пет. по седемдесет. днес.
аз. мен. защо мен? че кой друг? на кой друг? на кого другиго?
1 comment:
днес правихме секс с луната
днес чукахме пирони под кората
Post a Comment