кетцалкоатл

буквите на името ти се набиват в съзнанието ми, парещи букви срязани сякаш в кожата на китките ми пиша ги една след друга после отначало пак и пак, за да не те изтрия от паметта си,
за да останеш там.
измиваш се бавно, като печат от дискотека (помниш ли когато ги имаше), като спомен от онова време на първооткривателство.
измиват се спомените оттогава, разтичат се като нюйоркски маркер под дъжд
и после е зима.
аз пуша,
името ти в снега бих написала,
ако умеех,
за да се стопи напролет
и да напусне.
буква по буква топлите кръгчета стапят пъртината
между дъвки и клечки и прах ще те стъпча завинаги
стапяй се, ако още умееш.
буквите стават една от една по-тънки
струята намалява
последното л даже напомня на г по завършеност
плюя и тръгвам, отивам си,
кетцалкоатл.