bigger

да разбера докъде се простират границите на комфортната ми зона
за да ги прекрача
за да пораста

разпъвам се по ъглите като тийнейджър, дърпан от хормоните си
преминавам извън себе си
щом се приравня с нещо, по-голямо от мен
с някого, по-голям от мен

чудя се все още кое е по-лесно
и дали точно затова трябва да бъде избягвано
нещо или някого

възторгът е лесен, но не ме дърпа напред.
приравняването е по-трудно.
сама съм издърпала собствената си тежест до нивото на чуждия пиедестал
най-трудното е това да стане взаимно.
новите приятели са затова
да се покачат взаимно на блокове камък,
по-големи от самите тях
старите приятели дърпат отгоре
за да останем наравно,
за да ни се сторят пиедесталите смешно малки
на фона на собствените ни ръстове.
тогава общуването е ценно
тогава мълчането е удобно
тогава мълчането става общуване

и тогава започвам да се чудя
къде отиде нещото, по-голямо от мен,
за което да се боря

намирам си нов монумент
заради собствената си нужда от постаменти

неща, по-големи от мен
светът
другите хора/другостта
знанието
уменията
вярата
общуването
успехът
щастието

хора, по-големи от мен
тези, в които съм влюбена

възторгът е лесен, защото не изисква усилие
защото принизява аз, противопоставяйки го на издигнатия друг
не изисква, не издига, не променя
само засилва статуквото
влюбеността, посвещаването са подчинение
не обичам и не слушам по този начин.
не го умея.

любовта на егоиста е моята любов
обичам не за да ти се харесам, а заради физическата си нужда от теб;
заради личната си необходимост от твоята същност
творчеството е моята същност
прости ми, ако не се съгласявам с теб, но аз работя не заради твоя възторг
а заради удоволствието да реализирам своето
ако имаше свободата
да изградиш от материя най-красивата си мисъл,
онази, която дори ословесяването би опорочило,
онази, на която се усмихваш, преди да заспиш
онази, която разчеква клепачите ти сутрин и те кара да вдишаш светлината на деня
онази, която кара съзнанието ти да прескача респираторните функции на тялото
докато сама ги предизвиква,
щеше да ме разбереш

мълча, това не значи, че те мразя.
мълча, това не значи, че те мразя,
мълча, мълча, мълча
мълча, и в тези моменти
съм толкова с теб колкото никога не бих могла с драпащите си думи
със словесните игри смеха и забавата
показването и играта на впечатления
би останал впечатлен, ако знаеше
нещата, които съм правила
местата, които съм посетила,
уменията, които съм усвоила
и всичко, което съм попила
погреби миналото
ти би останал впечатлен, наистина,
от човека, който съм, тук и сега
погреби ме
не твоят възторг ми е нужен
а ти
мълчи ми насреща, моля те
в това мълчание са всичките
места, неща и хора
ти, целия и всичко, което някога си бил
от него ще излезеш сам
ти
но още по-голям
пораснал с част от моите места и хора, и умения
пораснал с част от мен
без аз да съм ти я казала