26 November 2008

неочаквано е някак
когато вървя нанякъде
прегърнала списъка си за пазаруване вместо целия свят
понякога (само понякога)
срещам неочакваното
обръща света ми
намигва с познатото
очарова с неизвестното
списъкът става топче,
заседнало в гърлото ми в стомаха
когато светът всъщност ме е прегърнал
и ме прелъстява с китара
гласът ми отдавна не се е чувал
смехът ми звънял
в таблицата на ежедневието ми
няма формула за смях
само за усилия
натиск опън огъване усукване
накрая на срязване
ще изляза ли от нея
в полуетажа между графите
с китара на стълбите
с китара и одеало, съществувам ли наистина или се разтапям
в смеха си на глас

No comments: