тази нощ имам крилете
на Гавраил над себе си
не съм безсмъртна, ще заспя
не вярвам
в нищо
никому
подлагам едното под главата си
покривам се с другото
докосването ми изтръгва
крилете от раменете им
остават рамене за тежък труд
ръце, които да издигнат слънцето
над дневната му пещ
небето експлоадира
на кървави парченца нощ
изтрополява моя покрив
малки червени точици
крилете се изхвърлят след нощта
крилете са направени
преди съмнението
в себе си