скъпи мой най-скъпи,

защото именно ти си този, който ме познава така различна от другата, от тази, която можеш да срещнеш по улицата, която може да ти продаде сучър или да обсъди с теб времето, която може да се оплаче от заверките или да обсъди с теб някой прекрасен колега
познаваш ме, пишеща и мечтаеща, чел си страховете ми толкова по-често от родители и приятели и толкова пъти си ги виждал да изчезват с утринната мъгла
посрещал си моите изгреви (и понякога си ми превързвал нарязаното от миди коляно), наясно си с любовите ми, ( какао с бяло вино и хОра)
знаеш, че аз мечтая, че рисувам, макар да не си ми виждал рисунките (пък и мен самата), знаеш колко обичам да си преливам егото в материя, ако много държиш, наречи го изкуство.
видял си ме, проследил си ме предните две години (или ако не си, можеш да скочиш върху прекрасната лентичка вляво) и си наясно колко много идеали и вярвания изгубих, колко се обезверих, колко по-малка и по-злободневна съм сега
и колко по-силна.
знаеш, че ще се справя, каквото и да ми предложи моя Светодържец, знаеш също така точно колко пот, сълзи и кръв ще изгубя в борбата.
(не мисля, че някой от родилите и отгледалите ме може да се похвали с това)

скъпи,

блгодаря ти за последната година. за вниманието ти към намалелите постове, ставащи все по-малко световни и все повече лично-меланхолични. благодаря, че стана свидетел на флирта ми с думите, на малкото пличкане без последствия и за двете замесени страни. благодаря, че послужи за лирическо ти, за аудитория на моят малък хайд парк, че беше залъгван с обещания за моята лична промяна и че така и не разбра за всички шоколади по време на диета, всички проспани чертожни нощи и всички нецелунати любими, запази, моля те, илюзията, че се справям някак с всички диви котки в своя чувал. би помогнало на вярата ти в световното добро.

скъпи мой,
време е за равносметка.

през 2008ма не мисля да съм употребявала думата демиург в писмен вид. затова пък се запознах с него, живее на долния етаж в моя блок. в речника ми влязоха чертежи, заверки, рапидограф, мамка му и колега. споменах ли, че Онзи ми е колега? (според Ж.Тилев архитектът е бог, което, ако дедуктивно приемем логическата конструкция за обратима, прави бог архитект :) през 2008ма се влюбих. четири пъти. обикновено в неподходящия момент. през 2008ма проведох две успешни сесии, не свалих килограмите, които си бях обещала да сваля, посетих две държави в централна европа, едната от които за първи път, видях контрафорс наживо, този път си внесох бутилка зубровка, загубих дома, в който съм родена и израснала, напуснах театъра и се заробих с работа, пропуших (уау), видях брат си два пъти (за разлика от 2006, когато не го видях нито веднъж), бях на концерт на металика (детските мечти :), пътувах на стоп за първи път (!), пътувах сама на стоп за първи път :), направих си и първото голо изгревно къпане, и трева пуших за сефте (не ме хвана, отказвам по-нататъшни опити), спах на тераса в чувал, в палатка под наклон, в само една къща на напълно непознат човек (сега прекрасен приятел), на плажа, във влак, автобус, кола, трамвай, упражнения, лекции, концерти, Народния, дивани и тавани ;о) . не спах основно вкъщи, посрещах прекрасни изгреви в източната си стая.

поздравявам те с първият свързан текст тук от много време насам.

скъпичък,
обещавам ти (като това най-вероятно включва възможността да бъдеш залъган най-коварно) оттук нататък да пиша повече проза, да съкращавам поезията си до малки късчета дзен, толкова гъсти, че да не се нуждаят от продължение, да рисувам толкова много, че да ме боли дясната ръка вечер, когато лягам да спя. да се движа колкото може повече, за да доказвам ден след ден колко точно съм жива, да захапвам въздуха на огромни залци и да проветрявам никотинените си дробове, и да пуша понякога, когато ме хване онова пушаческо настроение, да изпия вселената или поне да се опитам, да танцувам до забрава отвреме навреме, да послушам съветите на иво :) обещавам ти
да живея гъсто и осезаемо и концентрирано да излъчвам себе си
и само понякога да се разтапям в града си (на малки частици листа, на капки пред фаровете на пухчета от топола, прегърнали светлината на улична лампа) обещавам ти да флиртувам с думите и сетивата си, с теб от време на време
обещавам ти време
за теб самия

и милион падащи звезди :)

твоя, доколкото е възможно,
м