казано честно,

честно казано ми писна.
през последните четири часа се нарязах, изгорих, изцапах,
пих какао, черен чай с мляко, кола
макетът е готов само за корекция
(което значи другата седмица да повторя същото)
и сега тепърва ще правя плот файлове
на онова, което довършвах миналата нощ до към пет
с повече късмет ще свърша навреме за упражнението в осем.
в университета съм до пет.
трябва да взема две заверки днес,
да отида на спорт
междувременно да купя коледни подаръци и билет до вкъщи
(ако са останали изобщо).
утре програмата е подобна,
само дето шест часа съм на работа.
в събота отучваме 31ви.

честно казано, се чудя
дали винаги ли ще бъде така.
дали някога ще се наспивам
някога парите ще ми стигат
честно казано, малко завиждам
на ония, галените с перце
на ония, които не работят
или които избират дали.
честно казано, ми липсват
четенето на книги
рисуването за удоволсивие
безцелните разходки
свободните следобеди
приятелите
родителите
и малко си липсвам сама.
откакто съм така
съществувам със себе си непрекъснато, но някак никога не остава време
да съществувам в откровеното си аз
(пълното, живото, изненадващото)
не ми остават време и енергия.
честно казано, интересно ми е.
процесът, в който съм навлязла, макар и насилен и изнемогващ,
е преди всичко това творчески
а творчеството, било то писане
рисуване
измисляне
на сграда
от земята нагоре
(и малко надолу)
творчеството ме изненадва сама от себе си
творейки, съществувам
плътно така, с нож да ме режеш
с поялник да ме гориш
с лепило да ме хванеш
за стола
за да не взема да избягам
от себе си