ритуалът съм го повтаряла толкова много пъти, че се замислих чак когато
седнала пред клавиатурата, отпих глътка
слагам водата в джезвето, толкова е старо, майка ми си го е купила като студентка
за първи път си направих в гимназията
кафе
помня, че ме беше страх от газовия котлон и го палех с почитание и трепет всеки път
една лъжичка кафе на чаша, беше казала мама,
три пъти да кипне, само въртя копчето
прецеждам и пия бавно, още ме държи
седнах тази вечер и нямам спомен как съм го кипнала три пъти
наляла в чашата с маковете
спомних си само ямболски пейзажи
дърветата пред терасата на кухнята,
цонко и зелената ми порцеланова чаша с усмивка
всяка сутрин, пет години поред
с упоритостта на оная мърда, бутаща камъка
помня онова варненско лято, когато
продавах торти и в свободното време
четох кафка на плажа, последното приемете за топос
камю в тоалетната,
ницше под магазинския тезгях,
на гор видал още му чакам времето.
намерих си книгите, когато се прибрах в ямбол,
прахът им не беше бърсан от близо година, откакто ги изнесох от оня апартамент и после спасих от кашоните върху няколко лавици
моите книги, първите, които осъзнато си купих сама, вместо да задигна от библиотеката на нашите
реших тогава, малък двудневен катарзис,
реших, че четейки, че ще се науча да пиша добре
така и не ги прочетох всичките.
знаете ли какво си реших, че ще прочета първо?
митът за сизиф.