ще те натисна толкова категорично
като изпушен фас върху стъклото
на пепелник
ще те засмуча силно
като последна дръпка
докато размишлявам над вселената
ще те захапя тъй, че ще пробия
плътта ти, костите, дори стената
която те предпазва от разпадане
на всичките ти подопечни молекули
ще вкопча нокти в теб като във миг безвремие,
мига преди да преоткрия подчинението си
на гравитацията
и ще те разпъна
като пророк и юда, цяр за греховете ми,
които с теб възнамерявам да извърша
ще дърпам силно, докато започнат
частиците ти да изгарят, и тогава
ще духна, за да може пепелта им
спокойно да поеме според вятъра
ще те размажа на стената, и останките
от теб ще смуча с хъс на богомолка
ще се оближа, ще оправя дрехите си
и ще си тръгна, без да те погледна.
No comments:
Post a Comment