Котлонът се развали. И вчера някой ми нарита колелото, най-сериозното поражение е една изкривена капла. Все пак не може да се кара. Нямам и карта за транспорта, този месец разчитах на колелото и хубавото време. Но и бездруго ми се скъса ципът на раницата, предстои още две седмици да разнасям торби напред-назад из града. От около час чакам лещата да се стопли и вече съм прилично гладна, хляб няма. И пари няма.
Купих си три книги. Прекрасни.
Прекарах петък, събота и неделя в работа. Отказах на две покани за излизане, на едната за трети пореден път. В неделя вечер не си легнах, а в понеделник там счупеното колело и прочее поезия. Това по два предмета от общо шест. По първия така и не получих работеща еднофамилна къща, колкото и да я мъчих. По втория получих строго мъмрене и неодобрение на това, което бях мъчила цялата нощ. Наново, колежке. За трети път.
Нямам сила вече.
Днес просто не отидох.
Понеделникът ме размазва, помниш оная карикатура с Гарфийлд. И колкото и да искам да се вдигна след това и да работя за вторника, срядата и четвъртъка, трудно подчинявам останките си от сила и спокойствие за тази цел.
Не мисля, че светът е срещу мен. Всичко, което ми се случва, е или пряк резултат от моите действия, или може да се поправи с тях, стига да запазя спокойствие. Просто ми се изплъзва организацията напоследък.
Избрала съм да се посветя на нещо. Трябва да работя по-сериозно, да проучвам нещата, които не знам, вместо да лягам по гръб и да ритам в безсилие. Трябва да запазя личността си и това, че съм човек. И да запазя приятелите, колкото са останали.
Никой не каза, че е лесно, никой не предупреди, че може да е толкова трудно.
И че няма как да се върнеш в началото.
4 comments:
Минах през период (цял безкраен месец) с едни проблеми, пред които всички предишни взети заедно бледнееха. Стигнах до онова място, в което вървиш, гледаш хубавите високи сгради и се чудиш от коя ще е подходящо да тестваш гравитацията. Или какво ще стане ако си изпия терпентина. При това без да се усещам и без да ми звучи... ненормално/страшно/нередно.
Когато се случват много и много проблеми, особено сериозни, волята не играе никаква роля. Нито ината. Ако вдигнеш 20 кила щанга, но аз започна да редя тежести в един момент ще клекнеш, колкото и да се напъваш. Същата работа...
Въпросът е да вярваш че всичко това ще свърши и е за добро. Въпрос на време е. "Усмихни се, утре ще е по-лошо", както казваше един приятел ;-)
Колкото до университета... "наново, колежке" значи че можеш, но можеш и по-добре. Много по-страшно щеше да е ако даскалите те оставяха с ниските резултати. Май са малко по-гадните неща от това критиците ти да спрат да те критикуват - би означавало, че положението е безнадеждно. А ето, че има надежда, щом има критика ;-)
Ако пък не си убедена, че всичко през което минаваш в университета си струва - напусни. Няма смисъл да учиш просто в името на това да учиш. Никога не е късно да се преквалифицираш.
Животът е шибан... това му е чара.
А аз вече не съм сигурен дали пиша на теб или на себе си. За това спирам до тук.
Всичко преминава, в това му е чара. И да искаш, не можеш да спреш и да се вкопчиш както в екзалтацията, така и в депресиите си. Просто в един момент ги надрасваш (или те - теб) и тръгвате по различни пътища.
Наново, имам силите да го направя. И ще. Проектът де, а иначе вече станах прекалено голям фен на архитектурата, за да се откажа, дори и да се наложи да се прехранвам с продажба на банички.
Благодаря, че все още минаваш оттук.
Радвам се да науча че обичаш това което учиш... пък макар и учителите да са дупета понякога ;-) Предполагах, просто рядко пишеш за архитектура, а блога който май беше пуснала на тая тема.. хм, не знам какво се случи с него.
А аз не съм спирал да минавам от тук... дори като не пишеш с месеци. Най-верният ти читател ;-)
(И ако някой ден реша да си строя къща, ще съм най-рошавият ти клиент)
(който още не се е научил да пише свързано и на пълен/непълен член)
блогът на архитекта (цък!) напоследък е по-скоро за лична консумация, място, в което се уча да пиша. все още отричам главните букви, но като създавам свързан текст, успявам да си изясня нещо по съответния въпрос, пък и да се науча да пиша малко по-разбрано. засега това, второто, е само цел.
а и кокошарник да тръгнеш да си строиш, може да разчиташ на все още полу-квалифицираната ми помощ :) .
Post a Comment