през август

септември започна
през август
(миро сигурно пърха от радост)
улиците се напълниха, учениците пазаруват,
неподозиращи преходността ти, не усещащи
желанието ти да се вкопча в сега и да стискам
да дърпаш хераклитовата река наобратно
заминавам след малко
заминавам без теб, предстои да открия отново колко е хубаво
да съм сама
да чета до среднощ, да излизам и да рисувам,
да се плаша и осмелявам
страх ме е, че ще те загубя
страх ме е, че ще те направя партньор в един съюз
вместо половината от едно сърце.
и сърцата са преходни, както съюзите,
всички септември свършват
за да дойдат и ни намерят отново,
малко по-уморени, по-малко уплашени,
по-изтръпнали, по-малко тъжни
до момента на окончателното ни вкаменяване.
след което ще се занижат като вдовици на задушница, още септември, понесли ябълки за бог да прости
понесли листата си, купчини, в които да скачат твоите деца,
ако благоволиш да ги оставиш на света,
ако благоволиш да им оставиш
поне мъничко свят
поне няколко купчини с листа,
в които да няма тъга.
спри да я оставяш навсякъде, тази твоя тъга, и свикни най-накрая
да вървиш подир нея с едно от онези кафявите пликчета,
предназначени за кучи лайна,
събери я за зимата, за да мяташ смело в печката и да стопляш старите кокали,
поне до следващия
септември,
нали искаш да дойде -
да го има още едно лято със същите тези хора
още едно потенциално последно
както е всеки твой дъх.

малка пъстърво в хераклитовата река,
с какво си мислиш, че ще се пребориш,
какво си мислиш, че е в началото?