към мартин:
Тукашните гълъби са възпитани, не се търкалят по покрива, ама изобщо. Предполагам, че са двуезични. Котките също. Кучето мисля, че разбира и български, особено щом му посочиш вратата. Нужно е да го прелоцирате топологично, тук тераси няма, само дворове.
към света.
Намерих тукашния Слънчоглед. Хазяйката ползва отстъпка.
Всичко е в къщи. Даже университета. И всички те са от тухли. Даже мостовете. Които, както и да го погледнеш, са си едни екстремални къщи за без-къщните.
Има много тунджички. Казват им канали. И е равно. Хората карат колела. Колелата могат да се наемат, тогава са жълти. И с надпис.
Жълтото е хубав цвят. Можеш да караш и да се чувстваш като такси.
Такситата са черни.
Има много мостове над каналите. Някои от тях се вдигат. По принцип. Не знам дали има кораби, заради които да се вдигат.
Има безплатни мрежи по таваните. Не знам дали ги плетат паяци, паяците плетат с 90-процентова сигурност по колелото на хазяйката. Тя шофира.
А как си ти?
2 comments:
Притеснявах се за стаята и съквартирантките, докато накрая реших да не мисля за и просто да си припомня как се шофира. Докато си припомнях, забравих да се притеснявам. После почуках на вратата на 621-ва стая, посрещна ме нисичка слабичка девойка със смутена усмивка и куп книги за журналистика, невъобразим хаос и яркооранжеви тапети. С други думи, добре съм. :)
оранжевото също хубав цвят :Р
Успех, мила, и прегръдка от онези, силните. И никога не се колебай да научиш някого как се сменя ролката с тоалетна хартия (това от пробвалите :Р).
Post a Comment