Защото не вярвам, че земята може да бъде спасена. Защото ми писна от устойчивост, от зеленост, от думи, в които никой не вярва. От това да продаваш нещата с последната мода, не по качествен, а по темпорален критерий.
Светът няма нужда от повече сгради.
И не вярвам, че моята способност да ги правя, евентуално по-добре от някой друг, би могла да бъде от полза някому. Със същия успех бих могла да бъда следващият по-добър жонгльор с чинии.
Темата за смисъла изобщо няма да я захващам.
Обмислям, все още само обмислям.
4 comments:
„Обмислям да спра архитектурата и да се захвана с изкуство.“
Good thinking.
architecture is not just buildings. buildings are for for the people in the banks.
architecture is designing your own home, own farm. or parks, museums, galleries.
hope so
аз пък все по-често си мисля, че архитектите вече повече ще събаряме, пък после евентуално ще градим.
и
„Обмислям да спра архитектурата и да се захвана с изкуство.“
архитектурата не е ли изкуство?
Архитектурата би трябвало, поне в моите очи, да има някаква утилитарност, или поне претенцията за такава. А на моменти се колебая между желанието да се плъзна в златната забрава на безмислието. За да събаряш май се изисква някаква вяра в смисъла и целта на това събаряне. За да градиш дом(ове) се изисква някаква вяра в смисъла им, в това създаденото да те надживее. Свършва ми вярата през Ноември.
Post a Comment