човек, това е бъдещето на човека.
сетих се днес за тази тема за есе от преди толкова години и се усмихнах,
човек е безкрайността, която може да проектира пред себе си
човек е крайността, която неизменно остава
забетонирана в изборите си
може би
стъпването на земята, което в момента усещам,
са първите педи от този бетон,
последната целувка от "Детски игри"
началото на края
(ако всички начала са хубави,
хубаво ли е и това начало?)