странен феномен е пълната къща
хем те изпълва със смисъл, хем ти лази по нервите
свръхдоза говорене напоследък, пълна с хора
и като се прибера сама в празната къща
се завивам презглава и нищо
заменям работата с книжки
с гледане през прозореца, мислил ли си си как
трамваите,
гледани отгоре,
страшно напомнят риби
гладките им сиви гърбове, обли циклопи
плъзгат се с шум според часа на денонощието
нощем са тихи, или сутрин, току-що събудени
през деня все по-често звънят след минувачите, раздразнени
от навлизането на тяхната територия, строго ограничена с метал
последните екземпляри от стадото преминават под прозореца, нощем искрите им
са опит за комуникация с прозорците на един интровертен свят
странен феномен е пълната къща, от прозорците й хвърчат
пепелници и обувки
преследването им изтощава, ядосва
преследването им отегчава в крайна сметка и ти се ще
кротко да седнеш
появява се желанието за работа, изчезва отегчението от себе си, скрит под одеало
появява се отегчение от света, от който да избягаш
свит под одеало или зад екран
скрит в собствената си черепна кутия, заинтересован
от това, което тя има да произведе
заинтересован от себе си, истинско общуване
изненадва те подсъзнанието ти
изненадва те разумът ти, предизвикан и отпочинал
намества рибите на трамваите, скиците на детето, прочетената книга,
и съчинява една синкретична поезия
само дето се налага
да преведеш
това вдъхновение на езика на пространството
преводаческата задача е винаги най-неблагодарна
едно пренаписване с отказ от свободата на автора
едно пренаписване, чиято най-висша цел
е коректността едно към едно с онова божествено вдъхновение
с онова не-твое вдъхновение

пълната къща
пълните къщи
те пълнят
с вдъхновение
само трябва да го изчакаш
да улегне, да втаса, да прелее
във форма