а песните

песните се променят, песните се връщат
а си ги пуснал да си отидат толкова отдавна
линк, пуснат в нечия поща и дългото търсене
на файла със запис, същата жива версия от същата година,
а не може ли просто
да увиеш латерната в амбалажна хартия
и да изпишеш
с калиграфия буквите на адреса отгоре й
същият адрес, където би могъл да намериш
човек, скрит зад два слоя врати и един плосък екран на устройство,
да го подхванеш през китката и да го изведеш навън
да му се вмъкнеш в ушите със същата тая песен
човече, откога не си пял
и защо не си пееш
всяка сутрин в банята, след дефекация и по време на душ,
вървейки към спирката, в автобуса защо не си пееш
защо не си пееш на упражнения, и с обяда защо не си пееш
и защо не изкарваш цигарения дим с акорди
от дробовете си и защо не си лягаш
с песен между ушите вместо с човек
който си пуснал да си отиде отдавна,
и случайно засичаш на произволен тротоар
не са се променили много,
тротоарът, песента и човека,
но срещането им на едно място някак те хваща
червенината на есенните листа изведнъж става натрапчива
взимаш ги в джоба, малки трохи от тъга, скрити за зимата.

песента.

Placebo пред мен (или какво става, ако загубиш вяра в хапчето)

Върнах се. Няма да описвам концерта, Змеев се е справил отлично. Аз, въпреки присъствието, сякаш не съм гледала и не съм слушала. Нямам и красивите думи, всъщност думи нямам - точни, подредени или поне красиви. Превръщането ми в скачащо и в последствие обезводнено крещящо на няколко глави разстояние от сцената изтри мислите, лошите, натрупали се в деня, предопределен за щастие и с това обезмислил го, изтри очакването за преживяване и постоянното критично самонаблюдение на постигането му. Изпотявах болката на месеците обездвижване, на задълбаването в ненепременнонеобходимото. Нямах мисли, излизайки от залата, нямах думи. И за малко беше хубаво.

Мисля че има хубава умора, тази, която ме постига след като избягам решеното разстояние, след като вървя толкова много през планината, че спирам да чувствам болката, умора, която е смесена с облекчение и задоволство, с щастие или поне с надежда. Има и лоша умора - когато съм била щастлива за малко и се връщам в предната статична ситуация, когато съм преживяла много, а не мога да се върна у дома. Умора, която оправдава злото в мен на ниво ИД, както недоспалото дете прокъсва дробовете си от плач.

Умора и болест, гадна лятна настинка, нямам глас и слух. Изчаквам да премине, за да почувствам ефекта на плацебото.