Как си попита ме Плами преди малко по мобилния защото вече нямаме домашен.
Наспах се, закусих и си изпих кафето, отговорих й.
Вкъщи съм си.
За всеки студент или поне за достатъчно голям процент от тях, за да бъде това обобщение смислено съществуват две места географски - вкъщи и вкъщи вкъщи като тук повторението е своего рода морална перспектива указваща значението на това второто което хронологически е дошло първо което е домът с повече стаи домът с кухня домът с главно Д който е в провинцията който не е панелен който ако е, притежава най-сладките панели, миришещи на вкъщи. Аз съм вкъщи вкъщи, в Ямбол, в дома с интернет вкъщи и в момента all my troubles seem so far away че чак съм щастлива само ми е малко студено поради отсъствието на безплатно отопление.
Вчера минах покрай магазин за мебели и понеже съм се деформирала професионално до степен да си купя рулетка и да меря с нея стъпала и коридори, се загледах в наредената черна кухня, която, колкото и черна да беше, за човек, който не е влизал в кухня каквато и да е през последните шест седмици ми се стори толкова уютна че пожелах семейство дом мусака които ако не равнозначни са поне равностойни в рамките на една свещена троица на отсъствуващия от къщи. И докато след като излязох от влака след като мама ме видя с шапката и попита дали съм си обръснала главата как ги разбират майките тези неща за разлика от колежките кифли след като татко не забеляза защото много му се спеше и докато с мама седяхме в нашата собствена кухня (където бати е проходил, а може би и аз, но малко неща се помнят за второто дете) която не е черна а розова и това е от полза и се наслаждавахме на една сладка времева разлика, защото моят ден приключваше, докато нейният започва, тогава, именно тогава нещата се наредиха. Бях си вкъщи.
Което ме кара малко, надявам се малко само да се отплесна в разсъжденията за дома, които така обичам. Маичка каза, дом е, където извършваш всичките си жизнени функции необезпокояван, да, и акането, особено акането. Братът на Маичка каза, дом е еднакво тук и там, апартаментът и общежитието, родителите и новото и дом е особено много, ако успееш да се освободиш от връзките си или поне да ги сведеш до толкова малко, че да можеш да ги носиш винаги на гръб, без да се превиеш под тежестта им и без да ти тежи, че никъде, където си прибираш тялото вечер, няма да ти е повече дом, отколкото тук и сега, отколкото където и да е когато и да е.
И искам да го прегърна домът братът нейният моят всеки защото е есен защото е студено защото съм сама и ставам и си лягам с мисъл за прегръдка защото тялото иска което тялото иска и мястото, в което живееш, е много повече дом когато в него има някого с най-главното Н, което приличието на неопределителното местоимение позволява. Защото тялото иска, което тялото иска и това не е само онова кога ще мога да кажа секс без да се изчервя а прегръдката, прегръдка не за здравей и за довиждане, а прегръдка за лека нощ, прегръдка, в която да заспиш или да будуваш толкова спокоен, колкото можеш, колкото някога си бил, прегръдка, в която да си у дома.
No comments:
Post a Comment